Когато говорим за пробиотици, много често използваме израза „колонизира червата“. Звучи научно и впечатляващо, но какво всъщност означава? Остават ли бактериите завинаги в нас? Залепват ли се за стената на червата? Размножават ли се? И ако един пробиотик не се колонизира трайно, означава ли това, че не действа?

Отговорът е по-интересен, отколкото изглежда.

Най-просто казано, колонизацията означава способността на даден микроорганизъм да достигне до определена среда в червата, да оцелее там, да взаимодейства с местната микробна екосистема и поне за определено време да се задържи и евентуално да се размножава.

Но има една важна подробност: много пробиотични микроорганизми не се превръщат в постоянни жители на нашите черва. Те могат да преминат през храносмилателната система, да бъдат активни известно време и след прекратяване на приема постепенно да изчезнат.

И това не означава непременно, че не са били полезни.

Представете си червата като огромен град

Микробиомът ни не е просто куп бактерии. Представете си го като огромен, много стар град.

В този град вече живеят трилиони микроорганизми. Има различни квартали, различни условия и огромна конкуренция за пространство и храна.

Всеки човек има своя уникална комбинация от микроорганизми. Тя е повлияна от храненето, възрастта, лекарствата, средата, начина на живот и множество други фактори.

Сега приемаме пробиотик.

Новите микроорганизми пристигат в този вече населен град.

Но градът не е празен.

За новодошлия не е достатъчно просто да пристигне. Той трябва да премине през труден път и след това да намери подходящи условия.

Точно тук започва истинската история на колонизацията.

Първото препятствие е стомахът

Преди пробиотичният микроорганизъм въобще да достигне до червата, той трябва да премине през стомаха.

А стомахът не е особено гостоприемно място за микроорганизмите.

Стомашната киселина е част от естествената ни защита. Тя помага за разграждането на храната, но също така унищожава множество микроорганизми, които попадат в организма.

След това идват жлъчните соли и различните условия в тънкото черво.

Следователно една бактерия може да изглежда прекрасно в лабораторна епруветка, но това още не означава, че ще достигне жизнеспособна до мястото, където трябва да действа.

Затова при оценяването на пробиотичните микроорганизми се разглежда и тяхната способност да преживяват условията на храносмилателния тракт.

Да достигнеш до червата обаче не означава автоматично да ги колонизираш

Това разграничение е много важно.

Бактерията може да преживее преминаването през стомаха и да достигне червата.

Може да остане там за известно време.

Може дори да бъде открита във фекална проба след приема.

Но само това не доказва непременно трайна колонизация.

За да говорим убедително за колонизация, трябва да знаем какво се случва с конкретния микроорганизъм във времето и дали той действително се задържа в съответната среда.

Как една бактерия се задържа в червата?

Представете си, че сте пристигнали в непознат град и искате да останете там.

Необходими са ви няколко неща.

Трябва да намерите място.

Трябва да намерите храна.

Трябва да можете да съществувате заедно със съседите.

И трябва да се приспособите към условията.

Нещо подобно се случва и с бактериите.

За да се задържи успешно, даден микроорганизъм трябва да бъде подходящ за условията в червата. Той влиза в сложни взаимодействия с чревната слуз, епителните клетки, имунната система и останалите членове на микробиома.

И най-важното – той трябва да се справи с огромната конкуренция.

Нашите постоянни чревни микроорганизми вече са прекрасно адаптирани към своята среда. Те имат установени хранителни ниши и взаимоотношения помежду си.

Затова новата бактерия не пристига на празно място.

Тя пристига на претъпкано парти, на което всички останали вече се познават.

Постоянна и временна колонизация не са едно и също

Тук често възниква объркване.

Когато човек приема определен пробиотик ежедневно, микроорганизмите могат постоянно да преминават през храносмилателната система.

Докато продуктът се приема, те могат да бъдат откривани в червата или изпражненията.

След спиране на продукта количеството им може постепенно да намалее.

Това се нарича по-скоро временно присъствие или преходна колонизация, отколкото постоянно установяване като част от резидентния микробиом.

При някои щамове и някои хора задържането може да бъде по-продължително. При други – значително по-кратко.

И това ни води до нещо много важно.

Колонизацията зависи не само от пробиотика, но и от човека.

Един и същ пробиотичен щам може да се държи различно при различни хора.

Защо?

Защото няма две абсолютно еднакви чревни екосистеми.

Защо при един човек пробиотикът се задържа, а при друг – не?

Микробиомът е изключително индивидуален.

Значение могат да имат:

• съществуващият микробен състав;

• храненето;

• количеството и видовете фибри;

• възрастта;

• лекарства и антибиотици;

• състоянието на храносмилателната система;

• движението на червата;

• имунната система;

• характеристиките на самия пробиотичен щам.

Затова твърдението „този пробиотик колонизира червата на всеки човек“ би било прекалено категорично без много сериозни доказателства.

Човешкият микробиом просто не работи толкова механично.

Трябва ли пробиотикът да остане завинаги, за да бъде полезен?

Не.

Това е един от най-големите митове около пробиотиците.

Понякога хората си представят, че приемаме пробиотик, полезните бактерии отиват в червата, намират си местенце, построяват си къща и живеят там щастливо до края на живота ни.

Би било прекрасно, но биологията рядко е толкова романтична.

Пробиотичният микроорганизъм може да има биологична активност, докато преминава през червата, без да се превърне в постоянен жител.

Той може да взаимодейства с други микроорганизми, да използва определени хранителни субстрати и да произвежда метаболити. Някои щамове могат да взаимодействат и с чревната бариера или имунната система.

След това микроорганизмът може да напусне организма.

Тоест временното присъствие не означава липса на действие.

Представете си учител, който идва в училището за един месец. Той не е останал там завинаги, но това не означава, че през този месец не е оказал влияние.

С пробиотичните микроорганизми идеята донякъде е подобна.

А каква е ролята на пребиотиците?

Тук историята става още по-интересна.

Ако пробиотиците са микроорганизмите, пребиотиците са определени субстрати, които се използват селективно от микроорганизмите на гостоприемника и могат да носят здравна полза.

На практика много от тях са специфични видове въглехидрати и фибри.

Затова не е достатъчно само да мислим:

„Коя бактерия да добавя?“

Трябва да мислим и:

„Каква среда създавам за моя собствен микробиом?“

Ако човек се храни почти изцяло с ултрапреработени продукти, консумира малко разнообразни растения и недостатъчно подходящи фибри, само добавянето на пробиотик не може магически да компенсира целия начин на живот.

Затова аз предпочитам да гледам на здравето на червата като на екосистема, а не като на бутилка с бактерии.

Колонизацията и разнообразието на микробиома

5

Здравият микробиом не означава просто „много добри бактерии“.

Става дума за сложна общност.

Различните микроорганизми произвеждат различни вещества и понякога един микроорганизъм използва продуктите, произведени от друг.

Това е невероятна система на взаимозависимост.

Например при ферментацията на определени фибри чревните микроорганизми могат да произвеждат късоверижни мастни киселини, сред които ацетат, пропионат и бутират.

Бутиратът е особено интересен, защото е важен източник на енергия за клетките на дебелото черво и участва в поддържането на нормалната чревна среда.

Затова крайната цел не трябва да бъде просто:

„Да колонизираме червата с един микроорганизъм.“

По-смисленият въпрос е:

„Как да подкрепим устойчива и функционална чревна екосистема?“

А какво означава това за Maxilin?

За Maxilin, тук е важно да бъдем много точни.

Mикроорганизмите в Maxilin се „колонизират червата“

Имаме достатачни научните доказателства за конкретните микроорганизми и щамове в продукта.

Трябва да разграничим поне три неща:

оцеляване при преминаване през храносмилателния тракт → временно присъствие → доказана трайна колонизация.

Това не са синоними.

Имаме изследване, което показва, че конкретен щам се открива определено време след прием, можем да опишем точно това, което проучването е установило.

Тази точност всъщност прави представянето на продукта по-професионално.

Как бих го обяснила?

Бих казала нещо много просто:

„Когато казваме, че пробиотичните бактерии се колонизират в червата, имаме предвид способността им да достигнат до чревната среда, да оцелеят и да се задържат там за определен период. Това обаче не означава непременно, че остават завинаги. Много пробиотични бактерии са временни посетители – преминават през червата, взаимодействат с микробиома и след прекратяване на приема постепенно изчезват.“

И накрая – най-важното

Когато говорим за пробиотици, не трябва да се вманиачаваме само върху въпроса:

„Ще останат ли тези бактерии в мен?“

По-важните въпроси са:

Какъв е конкретният щам? Достига ли жизнеспособен до червата? Какво прави, докато е там? Има ли доказан ефект при хора? Безопасен ли е? И най-вече – какво показват реалните изследвания за този конкретен щам и конкретния продукт?

Нашите черва не са празен съд, който трябва да напълним с „добри бактерии“. Те са жива, динамична екосистема, която се променя всеки ден според това как се храним, как спим, как се движим, какви лекарства приемаме и дори как реагираме на стреса.

Затова истинската грижа за микробиома не е просто да добавим още бактерии.

Тя е да създадем среда, в която полезната микробна общност може да функционира добре.

И точно там се крие голямата разлика между това просто да приемаме пробиотик и действително да разбираме здравето на червата.