Когато човек чуе израза „пробиотик, резистентен на антибиотици“, първата реакция често е: „Това звучи добре – значи мога да пия антибиотик и пробиотикът ще оцелее.“

Но темата е доста по-интересна и, което е по-важно, по-сложна.

Антибиотичната резистентност при пробиотичните бактерии може в определени ситуации да бъде полезно свойство, но може да представлява и риск. Всичко зависи от това защо бактерията е резистентна, към кой антибиотик е резистентна и дали тази резистентност може да бъде предадена на други бактерии.

Нека го обясним на нормален човешки език.

Първо – какво всъщност прави антибиотикът?

Антибиотикът е лекарство, което се използва срещу бактериални инфекции. В зависимост от вида си той може да убива определени бактерии или да спира тяхното размножаване.

Проблемът е, че антибиотикът не разполага с малка табелка, на която пише:

„Унищожавам само лошите бактерии.“

Докато лекува инфекцията, той може да повлияе и част от нормалните микроорганизми, които живеят в червата.

Затова след антибиотично лечение някои хора получават диария, подуване или промяна в изхожданията. Антибиотиците могат да променят състава и разнообразието на чревния микробиом.

Точно тук идва интересният въпрос за пробиотиците.

Какво означава „резистентен“?

Представете си две бактерии и един антибиотик.

Първата бактерия е чувствителна към него. Когато антибиотикът достигне до нея, той може да спре растежа ѝ или да я унищожи.

Втората бактерия притежава характеристика, която ѝ позволява да преживее при концентрации на същия антибиотик, които биха потиснали чувствителната бактерия.

Казваме, че тя е резистентна към този антибиотик.

Но тук има много важна подробност:

Не съществува просто „резистентен пробиотик“.

Една бактерия може да бъде резистентна към определен антибиотик и чувствителна към друг.

Следователно изречението:

„Този пробиотик е резистентен на антибиотици“

е твърде общо.

По-научно правилният въпрос е:

Кой конкретен бактериален щам е резистентен към кой конкретен антибиотик?

Това е огромна разлика.

Защо антибиотичната резистентност понякога изглежда като предимство?

Представете си човек, който приема антибиотик по лекарско предписание и едновременно приема пробиотичен продукт.

Ако бактериалният щам в пробиотика е чувствителен към използвания антибиотик, антибиотикът може да потисне и него.

Ако конкретният пробиотичен щам има подходящо характеризирана резистентност към този антибиотик, той потенциално би могъл да запази жизнеспособността си по време на антибиотичната терапия.

На пръв поглед това звучи чудесно.

Но тук идва голямото „НО“.

Не всяка антибиотична резистентност е желателна.

Именно това е частта, която често се пропуска в рекламните текстове.

Има различни видове антибиотична резистентност

Най-общо можем да разграничим вродена (intrinsic) и придобита (acquired) резистентност.

1. Вродена резистентност

Това е естествена характеристика на даден вид бактерии.

Представете си я като част от „конструкцията“ на бактерията. Поради начина, по който е устроена, определен антибиотик просто не действа ефективно върху нея.

Този тип резистентност може да бъде предвидим за съответния бактериален вид.

При оценяването на пробиотичен щам обаче пак трябва да се установи конкретният му профил.

2. Придобита резистентност

Тук вече трябва да бъдем значително по-внимателни.

Бактерия, която нормално би била чувствителна към определен антибиотик, може да придобие генетична характеристика, която я прави резистентна.

Това може да стане чрез мутация или чрез придобиване на генетичен материал.

И именно тук се появява един от най-важните въпроси:

Може ли генът за резистентност да бъде предаден на друга бактерия?

Ако отговорът е „да“, това може да бъде проблем.

Бактериите могат да си обменят генетична информация

Това е една от най-невероятните способности на бактериалния свят.

Бактериите не предават генетична информация само от „родител“ към „потомство“. При определени условия те могат да обменят генетичен материал и помежду си – процес, известен като хоризонтален генен трансфер.

Някои гени за антибиотична резистентност могат да се намират върху подвижни генетични елементи, например плазмиди.

Представете си плазмида като малка „USB памет“ с генетична информация.

Една бактерия има информацията.

При подходящи условия тя може да попадне в друга.

А с нея може да бъде пренесена и способността за устойчивост към даден антибиотик.

Това е една от причините антибиотичната резистентност да е толкова сериозен проблем за общественото здраве.

Затова при пробиотиците не е достатъчно производителят просто да каже:

„Нашите бактерии издържат на антибиотици.“

Трябва да знаем каква е причината за тази устойчивост и дали съответните генетични характеристики са преносими.

Как се проверява един пробиотичен щам?

Тук стигаме до нещо много важно – думата „щам“.

Не е достатъчно върху продукта да пише например Lactobacillus.

Дори обозначаването на вида не ни дава цялата необходима информация.

Пробиотичните свойства и безопасността трябва да се разглеждат на ниво конкретен щам.

Два щама от един и същи бактериален вид могат да имат различни характеристики.

Затова сериозната оценка може да включва лабораторни тестове за чувствителност към различни антибиотици и, когато е необходимо, генетичен анализ.

Изследователите могат да проверят:

• към кои антибиотици щамът е чувствителен;

• към кои показва резистентност;

• дали установената резистентност е очаквана за вида;

• има ли известни придобити гени за антибиотична резистентност;

• разположени ли са те върху потенциално преносими генетични елементи.

Това вече ни дава много повече информация от рекламното твърдение „устойчив на антибиотици“.

Означава ли това, че пробиотикът може да се приема едновременно с антибиотик?

Не можем да дадем универсален отговор за всички продукти.

Често ще чуете препоръката:

„Вземете пробиотика два или три часа след антибиотика.“

Това може да бъде разумна практическа препоръка за някои комбинации, но не е магическо правило, което автоматично важи за всеки антибиотик и всеки пробиотичен щам.

Има различни антибиотици.

Има различни микроорганизми.

Има различни пробиотични продукти.

Затова най-добрият подход е да се следват указанията за конкретния продукт и препоръките на лекар или фармацевт.

И никога не трябва да се спира, намалява или променя антибиотично лечение с идеята, че пробиотикът ще го „замести“.

Пробиотикът не е антибиотик.

А какво се случва с микробиома по време на антибиотично лечение?

4

Това е може би по-важният разговор.

Нашите черва са дом на огромна екосистема от микроорганизми. Когато приемаме антибиотик, особено широкоспектърен, част от тази екосистема може временно да бъде нарушена.

Представете си микробиома като гора.

Антибиотикът е необходим, защото трябва да премахнем определен проблем. Но въздействието му понякога засяга и част от останалата „гора“.

След това екосистемата започва да се възстановява.

И тук храненето има огромно значение.

Разнообразните растителни храни, различните видове фибри и подходящите ферментирали храни могат да осигурят субстрати за част от полезните микроорганизми.

Пробиотиците също могат да имат място, но ефектите са щамово и клинично специфични. Не можем да кажем, че всеки пробиотик възстановява микробиома по един и същи начин.

„Оцелява при антибиотик“ не означава „по-добър пробиотик“

Това е може би най-важното послание на цялата статия.

Когато избирате пробиотичен продукт, не се впечатлявайте автоматично от твърдението:

„Антибиотично резистентен!“

Това не е достатъчно доказателство за качество.

По-важните въпроси са:

Какви точно микроорганизми съдържа продуктът? Какви са конкретните щамове? В какво количество присъстват? Има ли изследвания върху тези конкретни щамове? Какъв е профилът им на антибиотична чувствителност? Как е установена резистентността? Има ли оценка на безопасността? Запазват ли жизнеспособността си до края на срока на годност?

Ето това са въпросите, които един информиран потребител или Gut Health Practitioner трябва да задава.

А как стои въпросът с Maxilin?

Тук бих била особено внимателна с начина, по който представяме продукта.

Ако за Maxilin се твърди, че съдържащите се микроорганизми са резистентни към определени антибиотици, не бих превръщала това директно в рекламно твърдение от типа:

„Maxilin може да се приема с всички антибиотици, защото бактериите му са антибиотично резистентни.“

За подобно заключение трябва да разполагаме с документация за конкретните щамове, конкретните антибиотици, методите на изпитване и характера на установената резистентност.

Това е особено важно, ако подготвяме Maxilin за продажба във Великобритания и Европа. Едно твърдение може да звучи впечатляващо маркетингово, но когато говорим за микроорганизми и антибиотична резистентност, научната точност е много по-важна от силната реклама.

Как да го обясним с едно изречение?

Можем да кажем:

„Когато определен пробиотичен щам е резистентен към даден антибиотик, това означава, че антибиотикът не го потиска толкова лесно. Но това не означава автоматично, че пробиотикът е по-добър или че е устойчив на всички антибиотици – важно е да знаем конкретния щам, конкретния антибиотик и механизма на резистентност.“

Това е много по-коректно от обещанието „нашият пробиотик оцелява при антибиотиците“.

Накрая – една проста аналогия

Представете си антибиотика като ключ, а бактерията като ключалка.

При чувствителната бактерия ключът пасва и механизмът работи.

При резистентната бактерия този конкретен ключ вече не може ефективно да отвори ключалката.

Но това не означава, че всички ключове са безполезни.

И точно по същия начин „резистентен към антибиотик“ не означава „неунищожим“.

Означава устойчивост към определен антибиотик или група антибиотици при определени условия.

И когато говорим за пробиотици, трябва да зададем още един въпрос: безопасна ли е тази резистентност и може ли да бъде предадена на други бактерии?

Това е разликата между маркетинговото обяснение и истинското разбиране на микробиологията.

А когато става въпрос за здравето на червата, точно това разбиране ни помага да вземаме по-информирани решения.

Свържи с Мен