Пробиотиците се превърнаха в една от най-популярните категории хранителни добавки. Много хора ги приемат с надеждата да подобрят храносмилането си, да подкрепят чревната микробиота или да се чувстват по-добре след период на небалансирано хранене или прием на антибиотици.

Но често чуваме въпроса:

„Защо пия пробиотик, а не усещам никаква промяна?“

Понякога това води до заключението, че „синтетичните пробиотици не работят“. Научно погледнато обаче това твърдение не е съвсем точно. Бактериите в пробиотичните продукти са живи микроорганизми, а не просто „синтетични бактерии“. По-важните въпроси са: какви щамове съдържа продуктът, жизнеспособни ли са те, в какво количество се приемат, има ли доказателства за конкретната им употреба и подходящи ли са за конкретния човек?

Именно тук се крие разликата между просто „приемам пробиотик“ и целенасочената подкрепа на чревната микробиота.

Какво всъщност представлява пробиотикът?

Според широко използваната научна дефиниция пробиотиците са живи микроорганизми, които, когато се приемат в достатъчно количество, могат да предоставят полза за здравето на гостоприемника.

Ключовите думи са „живи“, „достатъчно количество“ и „полза“.

Следователно не всеки продукт, съдържащ бактерии, автоматично трябва да бъде разглеждан като ефективен пробиотик за всяка цел.

Нашият чревен микробиом представлява изключително сложна екосистема, съдържаща огромен брой микроорганизми и техните гени. Тази екосистема се влияе от храненето, възрастта, начина на живот, лекарствата, околната среда и много други фактори.

Една капсула не може просто да „замени“ тази система.

1. Не всички пробиотични щамове имат еднакво действие

Една от най-големите грешки при избора на пробиотик е да се гледа единствено името на бактериалния вид.

Например два щама, принадлежащи към един и същ бактериален вид, могат да имат различни характеристики.

Поради тази причина научните доказателства за един конкретен пробиотичен щам не могат автоматично да бъдат прехвърляни върху всички други представители на същия вид.

Това означава, че въпросът не трябва да бъде само:

„Колко вида бактерии съдържа този пробиотик?“

По-полезно е да попитаме:

„Кои конкретни щамове съдържа и какви клинични доказателства съществуват за тях?“

Това е фундаментална разлика.

2. Повече милиарди не означава непременно по-добър пробиотик

На етикетите често виждаме впечатляващи числа:

10 милиарда, 30 милиарда, 50 милиарда или дори 100 милиарда CFU.

CFU означава приблизително броя жизнеспособни микроорганизми, способни да образуват колонии при определени лабораторни условия.

Но по-голямото число не означава автоматично по-голяма полза.

Ефектът зависи от конкретния щам, дозата, жизнеспособността на микроорганизмите и целта, за която продуктът се използва.

Следователно „100 милиарда“ на лицевата страна на опаковката не е достатъчно доказателство, че даден продукт е по-добър от продукт с по-ниска доза.

Качеството и доказателствата са по-важни от маркетинговото число.

3. Живите микроорганизми трябва да достигнат мястото, където могат да действат

Преди един пробиотичен микроорганизъм да достигне червата, той преминава през трудна среда.

Стомахът е силно кисел. След това микроорганизмите се срещат с жлъчни соли, храносмилателни ензими и други условия в гастроинтестиналния тракт.

Различните щамове притежават различна устойчивост към тези фактори.

Освен това начинът на производство, опаковане и съхранение може да влияе върху жизнеспособността на продукта.

Температурата, влагата и времето могат да бъдат важни.

Затова не е достатъчно дадена бактерия просто да бъде поставена в капсула. Производителят трябва да има подходящ контрол върху качеството и стабилността на продукта.

4. Пробиотикът не се превръща непременно в постоянен жител на червата

Това е един от най-интересните аспекти на пробиотиците.

Много хора си представят следното:

Приемаме полезни бактерии → те достигат червата → заселват се там завинаги → микробиомът е „поправен“.

Реалността е много по-сложна.

Много пробиотични микроорганизми могат да преминат временно през гастроинтестиналния тракт, без непременно да се превърнат в постоянна част от микробиома.

Това не означава, че не могат да бъдат полезни.

Докато преминават през червата, определени щамове могат да взаимодействат с други микроорганизми, чревната среда и имунната система.

Но пробиотикът не трябва да бъде представян като магически начин за постоянно „заселване“ на червата с добри бактерии.

5. Пробиотиците се нуждаят от подходяща хранителна среда

Тук стигаме до нещо, което често се пропуска.

Не е достатъчно само да добавяме микроорганизми. Трябва да поддържаме екосистемата, в която живее собствената ни микробиота.

Хранителните влакнини са особено важни.

Определени чревни бактерии ферментират различни видове влакнини и произвеждат метаболити, включително късоверижни мастни киселини като бутират, ацетат и пропионат.

Тези вещества участват в сложните взаимодействия между микробиотата и човешкия организъм.

Затова хранителният модел е изключително важен.

Зеленчуци, плодове, бобови растения, пълнозърнести храни, ядки и семена могат да осигурят разнообразие от влакнини и други растителни компоненти.

Така фокусът се измества от:

„Коя капсула да взема?“

към:

„Каква среда създавам всеки ден за собствената си чревна екосистема?“

6. Пребиотици, пробиотици и постбиотици – каква е разликата?

Тези три понятия често се объркват.

Пробиотиците са определени живи микроорганизми, които при подходящ прием могат да предоставят здравна полза.

Пребиотиците са субстрати, които се използват селективно от микроорганизмите на гостоприемника и по този начин предоставят здравна полза.

Постбиотиците представляват препарати от инактивирани микроорганизми и/или техни компоненти, които при определени условия могат да предоставят здравна полза.

Това показва колко много се е развила науката за микробиома.

Днес въпросът вече не е просто:

„Имам ли достатъчно добри бактерии?“

По-важно е да разбираме цялата екосистема – микроорганизмите, хранителната им среда, метаболитите им и взаимодействието им с човешкия организъм.

7. Всеки микробиом е различен

Няма две напълно еднакви чревни екосистеми.

Микробиомът се формира и променя под влияние на множество фактори:

• хранене;

• възраст;

• лекарства;

• антибиотична употреба;

• физическа активност;

• околна среда;

• инфекции;

• сън;

• стрес;

• географска среда.

Следователно един и същ пробиотичен продукт може да не има еднакъв ефект при всеки човек.

Това е една от причините някой да споделя отличен личен опит с даден продукт, докато друг човек казва:

„При мен не направи нищо.“

И двете преживявания могат да бъдат реални.

Личният резултат обаче не е равнозначен на доказателство, че продуктът ще работи при всички.

8. Антибиотиците могат силно да променят микробиома

Антибиотиците са жизненоважни лекарства и при необходимост могат да спасяват живот. Те обаче могат да повлияят не само причиняващите инфекция бактерии, но и част от нормалната микробиота.

След антибиотично лечение чревната екосистема може да претърпи значителни промени.

Но и тук решението не е непременно:

„Вземи произволен пробиотик и микробиомът веднага ще се възстанови.“

Възстановяването на микробната екосистема е индивидуален и сложен процес.

Затова антибиотиците трябва да се използват според медицинските указания, а при въпроси относно пробиотик по време на или след лечение е разумно да се потърси съвет от медицински специалист.

9. Храненето остава основата

Една от най-големите грешки е да очакваме хранителната добавка да компенсира ежедневно небалансирано хранене.

Човек може да приема скъп пробиотик всяка сутрин, но ако хранителният му режим е беден на влакнини и разнообразни растителни храни, той може да не предоставя оптимална хранителна среда за собствената си микробиота.

Микробиомът се влияе от това, което правим постоянно, а не само от една капсула.

Затова разумната стратегия за чревно здраве поставя основите на първо място:

разнообразно хранене + достатъчно влакнини + движение + сън + управление на стреса + разумна употреба на лекарства + подходящи добавки, когато има основание за тях.

10. Къде се вписват продукти като Maxilin?

Когато говорим за продукт като Maxilin, трябва да избягваме сравнението:

„Maxilin е естествен, следователно другите пробиотици са синтетични и не работят.“

По-силният подход е да разгледаме какво точно съдържа Maxilin, как са произведени неговите съставки, в какви количества присъстват и какви научни доказателства съществуват за тях.

Ако продуктът съдържа пробиотични щамове, трябва да бъдат разгледани конкретните щамове

Ако съдържа пребиотици, трябва да се разгледа тяхната функция.

Ако съдържа витамини, минерали или други хранителни вещества, твърденията за ползите им трябва да бъдат свързани със съответните разрешени здравни претенции.

Така Maxilin може да бъде представен чрез реалните характеристики на продукта, вместо чрез необосновано обезценяване на всички останали пробиотици.

Заключение: Не търсете просто „повече бактерии“ – подкрепяйте екосистемата

Въпросът „Защо синтетичните пробиотици не ни помагат?“ има по-точна формулировка:

„Защо някои пробиотични продукти не дават очаквания резултат при всеки човек?“

Отговорът е, че микробиомът е сложна екосистема.

Резултатът може да зависи от щама, дозата, жизнеспособността, качеството на продукта, храненето, индивидуалния микробиом и конкретната причина за употребата му.

Затова бъдещето на чревното здраве вероятно няма да бъде просто в приемането на все повече и повече бактерии.

То е в разбирането и поддържането на цялата чревна екосистема.

Хранете собствената си микробиота. Осигурявайте разнообразие. Поддържайте активен начин на живот. Спете достатъчно. Използвайте пробиотичните продукти целенасочено, а не защото на етикета има най-голямото число.

И когато говорим за Maxilin или друг продукт, най-добрият подход е един и същ:

Обяснете състава, механизма и доказателствата.А те са много и са плод на 10 годишен научен труд на учените в Казахстан .

Това превръща разговора за пробиотиците от маркетинг в истинско образование за микробиома.